Warning: array_merge(): Argument #2 is not an array in /home/gumiexp/public_html/wp-includes/load.php on line 65
Конструкция на гумата – Гуми център Експрес

Конструкция на гумата

 

gumi-express-3

Автомобилната гума, е сред най-важните елементи, в устройството на  превозното средство.

За съжаление, в България понятието „гума“ се отнася в последна графа, при поддръжката му!

Хората не осъзнават, че това е единствената и най-важна връзка, на автомобила с пътят.

Голяма част от тях, харчат купища пари, за да тунинговат колата си и се отнасят с

пренебрежение към най- важният компонент  –  ГУМАТА .

Смятаме, че всеки човек, избрал да седне зад волана на своя автомобил,

е длъжен да се запознае с информация касаеща сигурността му.

В тази статия, ще ви запознаем с анатомията на гумите.

 

 

 

История

 (Малко по назад във времето)

 

 

Първата в света гума е създадена от шотландския изобретател Робърт Уилям Томсън.

В патент № 10990, от 10 юни 1846 година, е написано:


„Целта на моето изобретение е, използването на еластична опорна повърхност
около колелата, с цел да се облекчи движението и да се намали шума“

 

Гумата, се поставя на колело с дървени спици, кожен колан и болтове.

Тя се е състояла от две части – камера и обшивка.

Камерата се състои от няколко пласта плат, попит с каучук или гутаперча във вид на разтвор.

Покритието е от залепени парчета кожа.

След смъртта на Томсън, през 1873 година, изобретението е забравено.

През 1888 година идеята за пневматичната гума възниква отново.

Новия изобретател отново е шотландец – Джон Бойд Дънлоп,

чието име става известно по света, като създател на пневматичната гума.

Дънлоп решава през 1887 година, на нахлузи на колелата на велосипеда на своя 10 годишен син,

широк маркуч за поливане и да го надуе със сгъстен въздух.

На 23 юли 1888 година Дънлоп подава молба за патент № 10607 за изобретение,

наречено „пневматичен обръч“, за транспортни средства.

Потвърждава своето изобретение пред патентната комисия още на 31 август.

В наше време,  автомобилната гума не е просто парче гума, залепено върху повърхност.

Съвременната гума предлага по голяма надеждност, комфорт на возене, по добро сцепление,

икономия на гориво и др.


Конструкция на автомобилната гумата

 

 

 

Untitled 1

 

Основните материали за производство на гумите са:

  • – Натурален и синтетичен каучук
  • – Синтетични конци — корда и метални телове
  • – Сяра и серни съединения
  • – Сажди
  • – Силициев двуокис (силика)
  • – Фенолова смола
  • – Ароматни, нафтенови и парафинови течни въглеводороди
  • – Нефтен восък
  • – Пигменти: цинков окис, титанов окис и др.
  • – Мастни киселини
  • – Инертни материали
  • – Плат: полиестер, найлон и др.

 

 

Структура на гумата

 

 

Протектор (шарка,грайфер)Представлява дебел, пресован от гума профил,

който обгръща каркаса.Гумата в протектора съдържа съставки,

които му придават износоустойчивост, сцепление и устойчивост на удари.

 

Каркас (радиален пласт) – състои се от различни видове корда.

Кордата бива текстилна, метална или от фибростъкло.

Текстил и фибростъкло се използва в леките гуми.

Метална – в товарните.

В зависимост от разположението на пластовете каркас гумите биват:

  • -радиални –  пластовете корда са разположени напряко на радиуса на колелото
  • -диагонални –  нишките корда са разположени под ъгъл от радиуса на колелото.

 

Стоманени корди – Стоманените корди осигуряват стабилна основа за по-голяма устойчивост

и по-малко износване на грайфера. Те защитават  повърхността от удари и спукване.

 

Борд – представлява обръчи от издръжлива стомана, обвити с гума.

Покрити са със специален слой от сплав, бронз и месинг, който ги предпазва от корозия.

Допълнителни компоненти като уплътнител на борда, както и още един горен пояс –

обикновено се поставят във високоскоростни гуми като позволяват на гумата

да запази формата си при завой и увеличават нейната стабилност при високи скорости.

 

Централни блокове, Раменни блокове – осигуряват сцепление във центъра

и в краищата на гумата

 

Ламели – Изключително важни са, за зимните гуми.

Осигуряват допълнително сцепление на сняг, мокър път.

 

Канали – отвеждат водата.